Тодор Дунев: Дрифтингът е шоу и забавление и аз ще продължа да карам за удоволствие и в България

След като се завърна от Гърция в неделя, с купа в ръка и зареден с много енергия, Тодор Дунев разказа пред motorsport.bg за преживяванията си в съседката ни на първото състезание от гръцката серия Drift Wars на пистата в Серес. Там Дунев успя да завладее 3-тото място и сърцата на публиката сред много сериозна конкуренция.

Как се чувстваш след състезанието в Гърция?
Един единствен път съм изпитвал такова удовлетворение откакто спортувам...

Къде и кога?
На Спа Белгия, карах един VW Lupo преди време, там спечелих пол позишън...

Разкажи ни за състезанието, как премина, какво те впечатли?
Преживяването е съвсем различно, в Гърция хората са много различни, манталитета, културата... Когато коментатора им кажеше нещо, макар че ние не разбирахме какво, те започваха да се радват, да пляскат – през цялото останало време стоят съвсем тихо и наблюдават, просто няма нищо общо с тук... сякаш си бях обратно в Германия, където съм се състезавал преди.
От колите имаше много различни... Аз очаквах повече BMW, но всъщност бяха малко, единствено Сарафис, миналогодишния шампион караше едно BMW E30 V8, но то не е и BMW, то е съвсем друга кола, уголемена, с раздувки, върти едни 19-ки като Поршето, много сериозен... Но интересното е, че отпадна още в първия кръг...
Този човек дойде на пистата да се запознае с нас и да каже – ако има някакъв проблем – елате при мен... шампиона на Гърция! Това кога ще стане у нас – да дойде някакъв чужденец и шампиона да отиде да го поздрави и да му предложи помощ... Тези хора показаха, че са земни и това, че той има някакви титли не означава нищо. Двама от тях ни превеждаха – единия беше Ламброс, Мазда RX7, а другия – един пич със Сиера, който постоянно идваше и питаше – нещо неясно има ли? Те цялостно ни поеха и ни помогнаха да влезем в час... защото не знаехме нито регламента, нито къде и кога какво се прави.
Не може в бокса да се сменят гуми, трябва горе, на старта, там, където тръгват колите, за да не се губи време. Отиват там двама – гуми, крикове, бензин... Те ни помогнаха веднага да си занесем там нещата с едно бусче. И въпреки че му бях конкурент, човекът вдигна нещата и веднага ги закара... Много, много коректни и добри хора...
Квалификации има в събота и в неделя, а целта – поставят се пилони на пистата, при всяко преминаване на повече от 1 метър от пилона се вземат по 10 точки, има на всеки пилон съдия, който следи за преминаването на колата. Накрая се събират точките и първите 16 участват в състезанието, останалите отпадат. Вече на директни елиминации се играе всеки срещу всеки, с нормалната решетка – 8 срещу 8, осминафинал, четвъртфинал, полуфинал и финал.

А колко общо коли участваха?
28, като се има предвид, че поне 22 бяха на нивото на нашата кола, даже около 15 от тези 20-тина бяха далеч по-силни като мощност от Нисана.

Все пак си донесе купа, с какво компенсира тази разлика?
Имаме дългогодишен опит с настройките на самата кола, за поведението и на различен тип писти... Първоначално бяхме направили едни настройки на надлъжни наклони, откъдето дойде и една грешка, която допуснах – леко изтървах колата и си счупих бронята. Усетих, че беше станала много нервна отпред и веднага върнахме старите настройки, с които караме в България, там на място, на пистата – колата буквално заспа и оттам вече започнах да свиквам и да се отпускам, така увеличих и скоростта, и ъгъла. И се получи, общо взето.

А организацията, награждаването?
Първите трима получават купи, парични награди няма. Организаторът беше абсолютен пич - слиза, говори си с пилотите, прави брифинг. Написал си е на листче кой как е минал и му казва грешките, всички го слушат внимателно без недоволстване... И обяснява – ти на този завой сбърка, тук ти я малък ъгълът, тук трябва да коригираш това и това... Просто супер земни хора, всички са приятели, събират се не на малки групички, както е при нас, а всички заедно, на голяма група и чакат да тръгнат двама по двама.

Как протича самото състезание?
Първи тръгва този, който е с повече точки от квалификацията. Има една точка, от която трябва да почнете да ускорявате, от там нататък максималното, което трябва да се постигне, е да си близо до колата пред теб, а предния следи само неговата траектория и си кара както на квалификации, не го интересува този отзад какво прави. Гонещия трябва да се приближи и да се стреми към максимален ъгъл до него. Като цяло е доста субективно, не е като пистите, където транспондера минава през старт/финала и всичко се отчита автоматично. Този метър до пилона, ъгълът, скоростта са малко не съвсем оценими. Там страничните ефекти са това, което помага да те класират малко по-добре, такива малки плюсчета, които те завладяват като погледнеш колата отстрани и влияят и на преценката на съдията, до известна степен. Например мигащите фарове, пушека от гумите... атракцията, която се получава от самото шоу донякъде предразполагат този, който оценява да погледне под малко по различен ъгъл.

Какви коли се отличиха, кои ти направиха впечатление?
Тойоти, Ниссани С14, БМВ - имаше 2-3, които бяха хубаво направени... Е30 и Е36, Опел Манта и Опел Аскона 400 - тази кола беше убиец направо, но той счупи мотора на тренировката и нямаше шанс, иначе определено щеше да бъде един от първите. Форд РС2000, от 79-а година, той е със задно предаване, тя е участвала в световния рали шампионат, много известен модел, уникално направена, над 500 к.с. кола, и бмв-то което го бие е 440 к.с. С моите 260 общо взето е мъка.

Смяташ ли да правиш някакви подобрения по автомобила?
Мисля турбо компресора да сменя, за да извадя максималното от тоя двигател, GT2860, за да може да тръгва по-рано и да има по-малко лаг. Сега съм още със серийната, T25 и идва малка...

На теб кое ти помогна?
Колата ми завива много добре. По принцип сме я разработили да постига ъгъл близо 60 градуса, при оригинални 32.

Как се постига това?
Шенкелът се разпробива, дупката, където се хваща оригинално отива напред, шенкелът се укрепява, прави се на унибал, оттам се удължават кормилните щанги, отделно на рейката има едни чашки, които са ограничители – де също се намалят, за да се увеличи хода на рейката и евентуално може да се сложи редуктор, който да намали оборотите на волана...

А ти от коя позиция тръгна?
Стартирах четвърти.

Победителят с каква кола беше?
Toyota Corolla AE86

Как започна с дрифта?
Дрифта – чиста случайност, изобщо не съм си и помислял преди 2-3 години. Колата я взех за тренировки за Поршето... тогава вече карах него и си търсих кола със задно, затова избрахме Нисана. Лека полека го превърнахме в подготвена кола и така като почнах да го карам започнах и да се заглеждам по видео сайтове в интернет с клипове и информация за дрифта и се запалих.

А къде в България е най-добрата писта за дрифт?
Сравнено с останалите в България, в Калояново е най-добре, там пистата позволява най-висока скорост... около 70-80 км/ч.

А на пистата в Гърция?
Несравнимо е, там скоростта на влизане в първия завой е 105 км/ч... В Серес пистата е истинска, реално се провеждат и състезания на FIA.

Колко е дълга?
3.186 метра, но по принцип се карат само първите 6 завоя, не се кара цялата писта, просто е невъзможно.

Мислиш ли да вземеш участие и в останалите кръгове от гръцкия шампионат по дрифт?
Не, идеята беше да се пробва колата, да се види как стои... защото ние тук, в България, си мислим, че правим дрифт, а в действителност не правим кой знае какво.

А смяташ ли да се връщаш в пистовия шампионат?
Не мисля да се връщам в него, аз каквото съм могъл да постигна там съм го постигнал, 3 пъти като шампион в генералното класиране – просто няма накъде по-първи да стана и да се развивам. Засега като състезател гледам навън.

Това значи ли, че нямаш път обратно насам?
Не, не, в никакъв случай – няма такова нещо – дифтът е шоу и забавление и ще продължавам да се занимавам за удоволствие и тук.

Екипът на Дунев Мотор Спорт, след успешното си представяне в дрифт шампионата на Гърция - 3-то място за Тодор Дунев на писта Серес, обяви и новия си официален спонсор "YACCO България", представляван от баща и син Георги Гераджиеви.