Колектори за променливо газоподаване

Методът за променливо подаване на гориво набира популярност от средата на 90-те години насам. Използва се за да се достигне по-висок въртящ момент в ниските и средни обороти без увеличаване на консумацията на гориво и без загуба на мощност във високи обороти, като по този начин се подобрява отзивчивостта на двигателя. Класическият колектор за фиксирано газоподаване се смята като геометрия така, че да позволи или голяма мощност при високи обороти, или голям въртящ момент при ниски, или компромисен вариант между двете.

Системите за променливо газоразпределение, от друга страна, добавят един или два допълнителни етапа, чрез които да се оптимизират характеристиките при различните обороти на двигателя.
Това, което се получава като резултат прилича малко на променливото времеразпределение на клапаните, с тази разлика, че по-голяма полза има за въртящия момент в ниски обороти, отколкото за мощността при високи. Тази особеност го прави особено подходящо за тежки автомобили като седаните, както и за по-добро управление при спортните автомобили заедно VVT.
Сравнен VVT е драстично по-евтин – трябва само лят колектор и електронно-управляеми клапани, за разлика от VVT, който има нужда от прецизни хидравлични актуратори и няколко специфични допълнения към разпределителния вал, както и специален разпределителен вал.
Съществуват два вида такива колектори – с променлива дължина и резонансен. И двата вида се възползват от особености в геометрията при газоподаването, за да постигнат един и същ резултат.

Колектори с променлива дължина

Най-често се използват при седан автомобили. Повечето от тях включват два различни по дължина колектора, които обслужват всеки цилиндър. По-дългия е за ниски обороти, а по-късия – за по-високи. Съвсем логично, по-късия осигурява по-бърз и свободен достъп на гориво-въздушната смес при високи обороти. Но за какво е нужен по-дългия? Оказва се, че по-дългата тръба води до по-ниска честота на въздушната маса, която достига цилиндъра, която до голяма степен съвпада с оборотите на двигателя. Това спомага за по-добро пълнене и така подобрява въртящия момент. Освен това по-дългия път на горивото и въздуха води до по-хомогенна смес.
Някои системи предлагат 3 различни променливи дължини като тази използвана при Audi V8. 3 различно дълги колектора за всеки цилиндър би означавало 24 отделни колектора за един двигател. Audi, обаче, не разделят тези колектори. Вместо това използват въртящ се всмукателен колектор с всмукателен отвор в центъра на ротора. Отворът се върти в различни позиции и така имитира формира различните дължини на колектора.

Резонансен всмукателен колектор

Боксеровите и V-type двигателите (но не и редовите) могат да използват резонансен входящ колектор, за да извлекат по-добра ефективности при средни и високи обороти. Всяка група цилиндри се захранва от обща камера през отделни тръби. Двете камери са свързани от две тръби с различен диаметър. Едната от тях може да се запушва от клапан, контролиран от системата за регулиране на самия двигател. Редът на запалване е така избран, че цилиндрите да всмукват алтернативно от всяка камера, създавайки вълна от налягане между тях. Ако честотата на вълната на налягането съвпадне с оборотите, това спомага за пълненето на цилиндрите. Понеже тази честота зависи от напречното сечение на свързващите тръби, затваряйки една от тях при ниски обороти площта и съответно честотата се намаляват, подобрявайки ефективността при средни обороти. При високи клапанът е отворен за по-бързо пълнене на цилиндрите.
Резонанснинте колектори са използвани в различни модели на Porsche, започвайки от 964 Carrera. От 993 насам Porsche ги комбинират с допълнителен колектор с променлива дължина и създават 3-етапната система Varioram. Тя, обаче е твърде обемна и затова 996 използва само резонансната система. Honda NSX е друг рядък представител на колите с резонансен колектор.