Този Ескорт има значително място в моето сърце, защото тази кола може би ме научи на всичко, което знам в момента свързано с подобрения по автомобилите. Притежавах я 3 години, в които всеки един ден аз тествах или изобретявах нещо ново по нея с цел да подобря характеристиките й.
Едно от важните неща, на които ме научи тази кола е, че съществени са издръжливостта и надеждността, а не
последните 10 или 50 коня, изстискани от двигателя. Казано по друг начин - всичките ми провали с нея ме научиха, че когато правя състезателен автомобил, трябва да бъда безкрайно педантичен към всеки един детайл.
Докато се учих върху Форда смених може би 3 двигателя и над 8 пъти ми се е налагало да сменям гарнитурата на цилиндровата глава. Няколко пъти силно ми се е искало да се отърва от нея, но винаги нещо ме е задържало да оправя каквито и проблеми да са се появявали и да продължа към целта ми да имам колата-мечта вървяща без проблеми. Прегорелите и издухани гарнитури на главата бяха едни от най-лошите ми и чести кошмари поради многото на работа свързана със замяната им всеки път. На края толкова се ядосах, че бях принуден да се свържа с няколко човека занимаващи се с правенето на състезателни двигатели за да ми дадат съвет как да се преборя с този проблем, но никой от тях не успя да ми даде информацията, от която имах нужда.
Най-накрая Боб от Rallyespares дойде със спасение за мен, като ми донесе специална гарнитура предвидена за 500к.с с което си реших проблемите за малко по-дълго.
След 15 000км взе да ми писва да се занимавам с аеродинамиката на автомобила и да изпробвам различни модификации по окачването и реших да монтирам stand alone управление на двигателя, с което да се опитам да извадя още малко мощност.
Купих си Omex 500, но нямах ни най малка идея какво да го правя. Докато го монтирах успях да си направя доста голяма плетеница от кабели. След 10 дни усилено тестване и ровене из интернет успях да постигна пълен контрол върху двигателя. Отново беше нужно по най-трудния начин да науча нещата, което ми коства едно стопено бутало поради детонации.
След тази случка мисля че научих какви трябва да са границите при настройка на запалването и бензина. Хванах се отново да си сглобя двигателя, а след това успях и да го мапна с увереността, която бях придобил. Това беше и последното ми сглобяване на този двигател преди да продам Косито. Бях изминал с него вече почти 35 000 км без проблеми, с което мисля, че успях да постигна основната ми цел - издръжлива, надеждна и много силна кола-мечта.
Ето и кратка спецификация на Косито:
Двигател:
200 racing Cosworth block
Cosworth състезателни бутала
Степен на сгъстяване: 7.4:1
Група А маслена помпа
Fully Race ported head with reshaped combustion champer.
BD14 разпределителни валове.
Kent раздвижени зъбни колела.
Група А гарнитура на главата + рингове
ARP шпилки + гайки.
T4 RS500 състезателно турбо
RS500 интеркулер с 3 инчови отвори
50 mm алуминиев воден радиатор
Собствено изработен пленум от стоманена
ламарина и 90мм дроселова клапа
Grp.N захващане на автомобила.
Omex 500 управление на двигателя
Transmission:
6 скоростна R&D правозъба dog box кутия
6 puck AP race clutch assembly, circuit version.
2wd lightened flywheel.
Strenghtened prop shaft for rear and front diff.
Окачване:
AVO Grp.N окачване, magnesium dampers with bump and rebound
adjustments.
Every single bush or link is replaced with either custom Nylon,alloy or
powerflex.
Willwood 6 бутални спирачни апарати с 340x32 mm
дискове.
Speedline Corse WRC джанти 8x18”.
Wide track spacers за WRC setup.
Аеродинамика:
WRC предна броня и задно крило от Кевлар
Конверсия къв двойни фарове
Интериор:
Corbeau corse седалки одобрени от FIA.
Momo Champion волан.
Snap of steering boss.
Sparco алуминиеви педали.
Clarion 5” ТВ със 6 дисков чйнджър.
Autostyle оборотомер с shiftlight.
2,5 bar уред за налягане на турбото.
AFR уред.
HKS boost controller.
Затъмнени стъкла
| Следваща > |
|---|
















Коментари
RSS на комментарите на този запис.