Любомир Мечков: Съжалявам за отпадането на Александър Бох, той е преди всичко добър приятел

Интервю с Любомир Мечков - победител в X4 на писта Велико Търново 2009г.

Как започна всичко? Кое те запали по автомобилния спорт и кое те накара да започнеш да преминеш от зрител в участник?
Малко банално може да прозвучи, но наистина съм отраснал с този спорт, преди години, когато майка ми и баща ми се връщаха от чужбина бяха с пълни куфари с колани, волани, каски, ръкавици и още куп малогабаритни части (големите идваха в контейнери). За мен обикновено нямаше играчки, просто нямаше къде да ги сложат... Запален зрител никога не съм бил, по-скоро имах големи мечти, които знаех, че на всяка цена, някой ден ще направя реалност. Радвам се, че можах. За мен автомобилите са всичко, нормално е да имам мечти към този спорт.

Какво ти даде и какво ти взе автомобилизма?
Спортът ми даде дисциплина, която всъщност винаги съм имал, просто я затвърди. Даде ми много емоции, даде ми нови приятели. Дава ми и това, което не си позволявам по улиците, а ми липсва много - голямата скорост, адреналина...
Какво ми взе, ами най-вече риболовните излети. От време на време и акъла. Надявам се да не ми отнеме нищо съществено, гледам да балансирам нещата някак си.

Какво си мислеше преди старта на писта Търново? Очакваше ли да станеш първи?
Преди старта бях изключително напрегнат, приятелите ми в бокса също... Имах ужасни проблеми с теч на масло, трудно ни беше да открием какво става и буквално една минута преди вторите серии на тренировките го отстранихме. Дадох някак си, някакво време, бях ужасно напрегнат както написах, не се съмнявах, че ще дам второ време след Алекс, просто имах възможността да гледам първите тренировки като зрител и си направих изводи. За мое огромно съжаление Алекс отпадна пред очите ми. Специално на него гледам като на добър приятел и след това като конкурент. Та останах доволен от полпозишъна, но и доста огорчен заради Бох. На него му се кара ужасно, а постоянно го сполетяват неприятности...
Та това, може би, отговаря на въпроса дали съм си представял първото място - ДА, колкото и нескромно да звучи бях убеден, че ако техниката устиска няма да имам никакъв проблем. Настройките бяха доста агресивни, но ги коригирахме в минус след тренировките. Радвам се, че нещата поеха по посоката, която чертах в главата ми преди това.

А коя беше първата ти мисъл след като финишира?
Първата ми мисъл след като финиширах беше, че финиширах. Няма по-приятно нещо от това да видиш карирания флаг и да си доволен от резултата. Веднага след финала просто почувствах огромно облекчение, за секунди през главата ми минаха всичките проблеми, опасения и страхове. Аз съм малко странен, винаги съм черноглед, страх ме е да мисля и да вярвам положително, после ми е много по-приятно, когато всичко е наред. Никога не съм хранел надежди, страх ме е, че при евентуален провал ще ми бъде много по-тежко.

Кои бяха най-трудните моменти в състезанието?
Най-трудният момент беше самия старт, просто не знаех какво да очаквам, все пак не бях виждал стартиране от конкурентите. Можеше да ме изненадат доста лошо. Никога не подценявам никого. Нямаше други кой знае какви трудности, много се кефех на трасето, просто ми допадна и се наслаждавах.

Какви са плановете ти свързани с автомобилния спорт?
Плановете ми са, че докато мога ще участвам в Х4, това е моят клас, там ми е мястото, аз съм любител, а не профи. Ще карам планинско и писта, ралито е ужасно скъпа дисциплина.

Какви подобрения смяташ да направиш по своя състезателен автомобил? Имаш ли планове да го заменяш с друг?
Други подобрения по форда не знам дали ще направя, има много неща, тоест винаги има нещо за подобрение. Засега ще са несъществени. Искам да го покарам и този сезон, дано нещата се пооправят, много ми се кара някоя еволюция на Мицубиши, по възможност 9-ятка, това за мен е най-сериозната съвременна бегачка. Тъй като се самоспонсорирам няма да ми е особено комфортно и лесно изваждането на 50-60 000 евро за подготвен автомобил. Да не кажа, че не виждам изгледи това да стане въобще в следващите една-две години. Тогава вече и 9-ката ще остарее........

Кой те подкрепяше в битката до сега? Искаш ли да благодариш на някого?
Помагат ми много близки до мен хора - приятели и семейството. Много ми помага и Тихомир Златков, той е жива енциклопедия в този спорт по всяка една точка. Имам си един малък кръг от хора, с които съм в постоянна връзка, без тях надали бих се оправил, сам човек е абсолютно нищо, колкото и амбициозен да e.