35-годишният русенец прави своя дебют като автомобилен състезател през 2006-а година, когато взима участие в тогавашната Фабиа къп.
През 2007-а година, с автомобил Дайхатсу Шарад, се състезава в А5 и спечелва вицешампионската титла в българския планински шампионат. 2008-а година е отново вицешампион в планинския шампионат, само че за Х1, а през същата година взима участие и в пистовия шампионат, където отново става вицешампион в А5. За тези 3 години Теодор Тодоров има над 24 подиума, сред които 10 първи места, 10 втори и 4 трети. През тази година русенският състезател започва много добре участието си в пистовия ни шампионат, като до този момент от 4 кръга, той има 2 първи и едно второ място.
А ето и какво сподели той с нас:
Как се запали по автомобилния спорт?
Това е станало "подсъзнателно" - автомобилите ме привличат от съвсем малък. Моите родители са ме качили в семейната кола 2 месеца след като съм се родил и тогава съм направил първата си обиколка на България. Вероятно по това време съм се привързал към автомобилите, а автомобилния спорт е следващото стъпало в "любовта" ми към тях.
Как приемат близките ти твоите участия в състезанията?
Близките ми приемат състезанията със смесени чувства. От една страна се радват заедно с мен на успехите ми, изживяваме заедно трудностите, а от друга страна леко приглушени остават притесненията от опасностите съпътстващи този красив спорт.
Има ли пилот, на който се възхищаваш?
Да - Ясен Попов. Много добър пилот, който продължава да се развива. Има страхотно излъчване и поведение като човек. Смятам, че такива положителни личности като него заслужават възхищение.
Какво ти даде и какво ти взе автомобилизма?
Автомобилизмът ми даде много приятни изживявания, силни емоции, запознанства със страхотни хора и нови умения, придобити по трасетата. Това, което ми отне е голяма част от свободното време, но това е пренебрежимо малко в сравнение с изброеното преди малко - дори не си заслужава да се споменава.
Пред какви трудности е поставен пилот, който не разполага с бюджета на големите автомобилни отбори?
"Човекът отбор" - това е концепцията на нашия тим. Налага се да поемем доста функции извън чистото пилотиране, но "за любовта граници няма". Самите ние доказахме, че е напълно възможно с много желание и ентусиазъм да се постигне всичко... Парите биха улеснили пътя ни, но едва ли щеше да е толкова интересен. Натрупахме много опит в области за които не сме и предполагали, че ще ни се налага да работим. Но това за нас не е повод за оплакване.
Доволен ли си от автомобила, с който се състезаваш?
Да. Наясно съм, че това не е идеалният автомобил, но аз насочвам критиките към себе си - ако подобрим достатъчно "задкормилното устройство", пак може да се правят добри постижения. За мен този спорт е комплексен - не трябва да се вини техниката за неуспехите - ние сме тези които я подготвят и управляват в състезанията.
Кой беше най-трудният момент в твоята кариера?
Това е едно доста дълга история за която не ми се говори, тя вече е минало.
Как се виждаш в бъдеще, какви са ти плановете и как виждаш състоянието на спорта и себе си в автомобилния спорт?
Не съм съвсем сигурен в ясновидските си способности, но мога да кажа, че желая да продължавам да се занимавам с автомобилен спорт. Има твърде много странични фактори, оказващи влияние на житейския ни път, затова и плановете ни са краткосрочни. Икономическата среда в България сега е много динамична, с повече спадове, отколкото изкачвания, затова смятам, че едни дългосрочни планове ще са нещо твърде химерно.
Състоянието на автомобилния спорт в България е отражение на обстановката в страната ни. Има много неща, които трябва да се променят, и също толкова много хора, които да попречат за това. Безопасността по време на състезание, реакцията на медиците, съдиите - трябва да се подобрят значително! Проблемът с наградния фонд - в нашата страна всички състезатели участваме за "чест и за слава" - това не трябва да продължава така. Но за да има спонсори и хора желаещи да помогнат - трябва да им се предоставят съответните закони, които да ги поощряват за това. Необходимо е да се направят и съответните действия за връзка с медиите - ако не се популяризира този спорт, как да очакваме желаещи да рекламират при нас?!? Защо в спортните новини следим развитието на регионални шампионати по бейзбол, голф и т.н. по други континенти, а не отразяваме нашите състезания? Нима медиите печелят повече от хора, които дори не подозират, че нашата държава съществува? Толкова за състоянието на спорта у нас - това разбира се не е всичко, но е достатъчно да се поработи поне малко по тези неща и автомобилизмът направи ще отскочи напред в развитието си. За мен мога да кажа, че имам още много да уча, което си е част от удоволствието. Възнамерявам да участвам в състезания докато мога да си го позволя, въпреки проблемите които ни заобикалят. За мен няма по-голямо удоволствие от това да изкачвам всяко следващо стъпало в автомобилизма.
Какво са намеренията ти за сезон 2009?
Тази година ще се опитам да атакувам шампионската титла в БШТА. За съжаление бюджетът ни тази година по обективни причини е доста ограничен, но това няма да ни попречи докато се борим за оцеляване да дадем всичко от себе си за постигането на високи спортни резултати. Просто се концентрираме в БШТА.
| Следваща > |
|---|















